Как да спасим живот

Какво е живота? Колко пъти сме се молили за по-хубав живот? Заслужаваме ли да живеем – тук и сега?.. Какво щеше да бъде ако знаехме часа на смъртта си или на близък човек? Как да запазим живота си? Как да спасим живот?

 Живота, това е безкрайна лента от събития – случайни или не. Случвало ми се е да не мога да си обясня защо съм се родила, кое ме кара да бъда такава, каквато съм. Имам ли някаква мисия? 

  
 Искам да знам отговорите на много въпроси. През целия си съзнателен живот се боря за независимост, за свобода. Знам, че хората около мен ме обичат, знам че и аз ги обичам. Иска ми се да можех да погледам живота си като филм, филм показващ периоди от моето израстване, за да анализирам събитията и да си направя самооценка. Може би имам някаква мисия. Може би не напразно Господ ме е създал такава... Добра ли съм или лоша? Мога ли да обичам някого безрезервно или това е нещо което съществува само във филмите и в мечтите?

Всеки ден е игра, игра между мен и съдбата. Не мисля, че винаги искам да се примирявам с плановете, които има тя за мен. Не мисля, че трябва да се опитваме да променяме драстично сценария И, но също така не мисля, че сме кукли на конци, за да позволяваме дори на съдбата да ни разиграва и да ни води за носа.

Какво е “по- хубав живот?” За всеки е различно, Какво искам аз от живота? Това не е трудно... Искам всеки ден, да се събуждам със пламъчето в очите, което ме кара да се радвам на слънцето, на усмивките по лицата на хората – познати или не. Искам да има за какво да живея. Искам да бъда щастлива от факта, че всеки ден се събуждам, искам когато погледна към небето, да виждам усмивката на Господ, да знам че не съм го разочаровала, защото това означава, че не съм разочаровала хората които най-много обичам.  

 Преди 2 години имах чувството, че мога сама да дърпам конците, че съм схванала правилата на играта и няма сила която да ме накара да страдам. Уви тогава не се бях сблъсквала лице в лице с истинските проблеми, със нещата които карат хората да се чувстват нещастни... Мислех си че всичко е плод на въображението на хората и че ако си достатъчно силен можеш да се изсмееш на проблемите и да продължиш напред. Има обаче ситуации, които ни карат да се чувстваме слаби, сами, непълноценни. Това са моментите в които усещаш силата на съдбата и когато разбираш основното правило на живота... Живота е непрестанен кръговрат, не може винаги да си зле и винаги да си добре... Толкова време колкото си добре, толкова време по- късно ще бъдеш зле. Много хора не го осъзнават. Може би не сме се замисляли колко много губим дори когато сме най- щастливи... Губиш всичко – щастие, любим, всичко...

 Мислех че, не съм създадена за любов... Живота, сърцето и душата ми са изгубени.... Как да запазиш живот, просто не го похабявай, не си играй с него. В тези мигове на слабост, които в последно време ставаха все повече, усещах как падам в бездната на собствените си грехове... Една след друга, грешките, които съм правила през съзнателния си живот, са се натрупвали и сега се изливат над мен като порой... Живота се подиграваше със мен и ме подмяташе като гумена лодка във буйна река, удряйки ме във скалите. Колкото и слаба да се чувствам, знам че това е едва началото на войната и че нямам право да се отказвам.

 Живота ни кара да мислим, че когато притъпим единственото нещо за което си струва да се борим – Любовта, ще станем по силни. Но има ли смисъл да пропиляваме сили и нерви, за да имаме нещо което по природа ни е вродено. Да Обичаш, да бъдеш обичан. Да виждаш в тъмното, ясно като бял ден, силуета на любимия човек, да чувстваш присъствието му, дори когато е на хиляди километри... Да заспиваш с мисълта, че има смисъл, има смисъл да живееш и да се бориш...

 В моментите на слабост, се замислям кое е накарало съдбата да изиграе този ход. Не след дълго, в съзнанието ми изплуват спомени, за идентична случка с настоящата и виждам себе си, от другата страна на брега. Тогава когато най - много мразя съдбата, че е повела битката, всъщност, мразя себе си, че някога не съм погледнала на другия бряг и не съм видяла последствията от грешката...

Spodeleno.com публикува Вашите писма без редакция.