Полезно
A+ A A-

  • Главна категория: Д-р Споделено
  • Посещения: 34970

Секс, тайни, крах

Spodeleno.com публикува Вашите истории без редакция.

Здравейте, аз съм още един човек, който би искал да сподели историята си. Осъзнавам, че разказът ми ще съдържа много нецензурни изрази и неща, които вероятно не биха позволили публикуването му, но ми се иска той да бъде споделен с хората, особено с онези, които са преживели нещо подобно....За мен е много трудно да го споделя пред друг човек, правила съм много опити. За мен споделянето ще е опит да излекувам себе си и да преработя негативните преживявания, но това може да се осъществи единствено ако стане напълно анонимно. Така ще мога да изрека нещата с истинските им имена, така, както наистина са се случили, без цензура, без залъгалки и без да се страхувам, че казаното може да ми навреди по някакъв начин.Трудно ми е да говоря, дори да пиша за това. Историята е изпълнена с противоречия, които дори за мен са все още твърде неясни.

Запознахме се на 6 юни 2008. Тъкмо бях навършила 16 години. Записах се на курс по френски, за да се занимавам с нещо през лятото. Усетих привличане още в първия момент, когото го видях. Висок, добре сложен, черна коса и светли очи. На първия урок седеше зад мен, паднахме се да правим някакво упражнение заедно. Спомних си, че го попитах кой клас е, взех го за ученик. Беше с около десетина години по-голям от мен. Той се подсмихна и каза:
-Аз съм даскал.
Покрай курса се виждахме често. Говорихме си, сближавахме се, излизахме с другите курсисти, ходихме на плаж. Беше мил, галантен, не правеше намеци за нищо сексуално, но привличането между нас беше повече от осезаемо. Веднъж бяхме само двамата на плажа, късно вечер. Не си носехме бански, затова влязохме във водата по бельо. Моите прозираха. Докато бяхме във водата, той ме придърпа към себе си. Не ме е целувал, нито е правел нещо повече, но ми харесваше допира до кожата му и дъха му. Излязохме от водата и започнахме да се "боричкаме". Харесвах докосването му, но това не ми хареса - беше грубо. Не можех да облека дрехите си върху мокрото бельо, затова той ме загърна с ризата си. Прибрахме се късно по едни скрити стълби, далеч от главния път. Поканих го у нас. Той се прибра, за да си вземе китарата и дойде. Гледахме филм, той посвири малко на китарата, похапнахме и той се прибра. Бяхме си прекарали страхотно.
Усетих, че започвам да хлътвам. Бях обнадеждена, тогава все още му вярвах.Между нас имаше и емоционална връзка, която се задълбочаваше. Имало е моменти, в които съм чувствала, че докато сме заедно и си говорим, бяхме изолирани, само двамата, в нещо като въображаем балон, дори да бяхме сред други хора. За първи път засегна темата за секса, когато веднъж бяхме седнали да вечеряме в едно крайбрежно заведение. Попита ме дали съм си лягала с момче преди. Отговорих му, че не съм и че 16 не е възрастта. Сподели ми, че той е бил на 16, когато го е правел за пръв път и че това е съвсем ннормална възраст за това. Това беше. Оттогава мина месец до "Разговора". Беше малко преди курса, извика ме по-рано. Бяхме седнали на една пейка в центъра. Беше облечен с дънки и черна тениска по него, така както го харесвах най-много. Имаше сериозен вид, сякаш предстоеше да каже нещо важно, но беше и дистанциран. Това, което каза, ми прозвуча делово, почти като бизнес сделка:
-Боряна, аз изпитвам физическо привличане  към теб. Ако искаш, има място, на което можем да се усамотим. Това, което ще направя, е да събудя нещо в теб, което винаги е било там, но не е било пробудено. Но това е всичко, което съм способен да ти дам, без емоционално обвързване.
Не мислех трезво, тогава. Не осъзнавах напълно какво ми казва. Бях малка, наивна, глупава, с много ниско самочувствие и... много увлечена. Четири месеца нещата се развиваха брилянтно, защо и оттук наттатък да не се развиваха по същия начин? Мислех, че мога да понеса емоционалната дистанция, че съм способна да приема условията му. Но да си призная, дълбоко в себе си се надявах, че мога да го променя, че аз бих могла да бъда специална за него. Всичко беше перфектно, той беше перфектен. Имаше само два момента, в които интуицията ми светна червена лампичка, но и на двата пъти я пренебрегнах. Първият път. Разхождахме се по плажната алея, говорехме за любовта. Спомних си, че тогава отсече с едно изречение:
- Не вярвам в любовта!
Вторият път беше малко след "разговора". Докато вървях към института, спонтанно го хванах за ръка, а той се отблъсна рязко.
На 16 години хормоните в едно момичешко тяло бушуват с бясна скорост и почти нищо не е в състояние да ги укроти. Исках го. Вече си го бях представяла, че сме заедно- в леглото, на плажа. Още от съвсъм малка бях много сексуална. Интересувах се, любопитствах, имах и развинтено въображение. Бях на 12 години, когато изпитах оргазъм за пръв път. Оттогава често се самозадоволявам. Вълнувах се, че ми предстои първата сексуална среща. Пренебрегнах емоционалния фактор. Няма какво да си кривя душата, правеше ми се секс! Тогава имах и много ниско самочувствие, не се мислех за хубава, не си представях, че някой може да ме хареса, камо ли да ме обича. Сега ми беше паднало. Веднъж ме покани у тях. Нямаше какда правим секс, тъй като бях в цикъл, но имаше нещо като подготовка, като предварително "разиграване". Спомням си, бях облечена с дънки по мен, дълга червена туника, а отдолу секси червено боди. Той беше с анцуг, черно горнище и сиво долнище. Отиваше му и ме възбуждаше.
-Притесняваш ли се? - попита.
Не се притеснявах. Чувствах се неестествено комфортно. Легна върху мен.Усетих тежестта на тялото му, но та не ме притискаше, а закриляше. Прегърна ме толкова силно, че изпука прешлен. След това измести косата, за да открие лицето ми и известно време седеше така и ме гледаше. После долепи съвсем леко устни до моите. Беше меко, нежно, приятно. След това разтвори устните ми с език. Започна да ме целува страстно и дълбоко. Както беше легнал върху мен, ме обърна. Бях върху него, Устните му отново намериха моите. Придвижи се към врата и започна да го целува. Усетих приятен гъдел и възбуда. После свали блузата ми, издърпа бодито до кръста, а след това бавно и внимателно свали сутиена ми. Не се притеснявах от това, че вижда гърдите ми. Когато бяхме на плажа, се случваше някоя вълна да ме залее и да свали горнището на банския ми. Когато погледна към голите ми търди, остана да ги гледа няколко секунди, след това прошепна:
- Имаш страхотни гърди! Най-страхотните, които съм виждал.
Взе ги с две ръце и започна да ги масажира бавно и нежно, с лек и приятен натиск. След това засмука зърното на едната ми гърда. После и другото. Вече усещах как възбудата ми нараства, неговата - също. Беше свалил горницата си. Свали и панталона и после бельото си. Не смеех да погледна надолу. Той разбра и затова наклони главата ми, за да го видя. Видях колко беше нарастнал. Взех го в една ръка и започнах да движа нагоре-надолу. Погледнах към лицето му. Беше премрежил поглед от удоволствие. Вече чувствах как възбудата ми прелива, запомнах да издърпвам панталона и бельото си надолу, но той ме спря:
-По-добре недей.
Съжалих, че съм в цикъл. Исках го. Усещах тръпки по цялото си тяло. Вместо това се намести върху мен и започна да се движи така сякаш го правехме. Въпреки че нямаше същински секс, това и до ден днешен си остава най-хубавото еротично преживяване, което съм имала. Какво стана след това? Какво се случи? Не мога да се обясня как това прекрасно преживяване се превърна в грозна вулгарност, всеки следващ път. Всичко се обърна на 180 градуса.
След една седмица отново се видяхме, вече не бях в цикъл. 5 октомври 2008. Времето беше лошо, небето - мрачно. Въздухът имаше цвят и вирис на олово. Този път беше коренно различен. Бях притеснена, не се чувствах комфортно. И той беше студен, неприветлив. Не ме целуна, не ме прегърна. Положи ме на колене на леглото и започна да се движи през дрехите, сякаш беше в мен. Почувствах се унизена. После всичко стана много бързо. Бяхме съблечени, но аз не бях готова:
-Ебе ли ти се?
Отговорът в главата ми беше "не", но нямах сили да кажа или направя нищо.
- Как искаш, отпред или отзад?
-Отпред.
Влезе бързо, рязко и грубо. Заболя ме. Болеше ме през цялото време. 137581509.jpgОбърна ме по корем и продължи. Не усетих как се разплаках. Той дори не забеляза. Когато свърши, ме остави в леглото и отиде да пуши на терасата. Беше ми студено и се загърнах с одеялото. Почувствах се употребена и омерзена. След известно време се върна:
- Искаш ли да видиш малкия Светльо?
Отвърнах глава отвратена. Станах, облякох се, излязохме на терасата. Говореше ми нещо. Това, което помня, че каза е, че това, което правим, е само "партньорство". На терасата имаше скелет на умряла птица. Дори не се беше постарал да изчисти. Докато го правехме, си спомням, че звучеше музика от компютъра му. Едната от песните беше I love you, I'll kill you на Enigma и Where the wild roses grow на Gregorian. Тогава не обърнах внимание, но и двете бяха подходящи, те буквално разказваха това, което се случваше. На тръгване направих жалък опит да си поискам малко нежност:
-Може ли една целувчица?
Той све рамене, сякаш казваше "Все ми е тая". Докоснах устните му, но той не отвърна на целувката ми. Тръгнах и затворих вратата след себе си. Докато вървях към вкъщи, главата ми гъмжеше от объркани мисли. Не знаех точно какво чувствам, но беше ужасно. Чувствах и болка между краката си. Прибрах се вкъщи. Майка ми и баща ми не знаеха откъде се връщам, разбира се. Опитах да се държа естествено, сякаш нищо не се беше случило току-що. Не ми се отдаде особено, затова се забързах към стаята си. Затворих вратата и в мига, в който седнах на бюрото, сълзите ми отново потекоха. Не бях съвсем наясно защо плача. Заради разочарованието, унижението, грубостта, лошото време, неподходящия момент или физическата болка? Не зная какво точно се случи в онзи следобед, но в онзи момент той ми отне нещо, ограби ме и тогава сякаш се заключи сексуалността ми. Чак досега. Оттогава не съм изпитвала истинско сексуално удоволствие нито с него, нито с друг, нито дори сама със себе си.
Сега, когато пиша тези неща, 5 години по-късно, ги преживявам отново, сякаш са станали вчера. И сигурно наистина е така, защото имам чувството, че тогава сексуалният ми часовник спря да тиктака. Оттогава не съм чувствала дори истинско сексуално привличане към мъж. В момента гледам през прозореца навън. Месецът е септември. Времето е същото, каквото беше тогава. Облачно, мрачно, с дъх и цвят на олово. Не знам дали е съвпадение, че точно сега този спомен ме връхлита толкова ясно.
Една седмица по-късно, на 12 октомври, Светослав имаше рожден ден. Покрай училище, натовареността и всичките главоблъсканици на ежедневието не успях да си дам време и търпение да разбера какво ми се беше случило. Тогава не го осъзнах като травма. На повърхността остана само разочарованието и фрустрацията, по-дълбоко- истинската и незарастваща до днес рана. Реших все пак да му подаря нещо. Сега си спомням, че преди това, когато излизахме, бях му подарила една от моите рисунки. Едва ли я е запазил, сигурно дори не я помни. За рождения ден му подарих нещо като играчка-загадка, която намерих у нас. Представляваше няколко телчета с различни цветове. Едното телче, червено на цвят, беше с формата на сърце. Целта беше да извади сърцето, без да размества телчетата. Сега, когато мисля за символиката, ми става ясно какво съм искала да му кажа, но тогава не мислех за това. Написах и картичка на нещастното копеле, на френски: Cher Sve, je te souhaite toute la felicite du monde. Bisous, Boryana. Успя да разгадае загадката. По-късно ми се обади, разплакан. Каза ми:
-Ти си прекрасен човек и много пъти ще бъдеш наранявана, но остани каквото си.
Това по какъв начин точно трябваше да го тълкувам - като комплимент или като тотална подигравка? Щом съм толкова прекрасна(това не го казваше само той), защо по дяволите това трябваше да значи,че има право да ме ограбва(и не само той)? С болка осъзнавам колко много ми е било отнето, колко много съм раздала незаслужено на хора, които изсмукваха  цялата ми жизнена сила и любов, обяснявайки лицемерно колко много ме обичат. Плюя на всички ви! Дано злото, което ми причинихте, ви се върне стократно! Искам да бъде наказан. И фантазията ми за това как точно искам да се случи е доста груба и жестока, но е провокирана. Представям си как яки мъже го смазват от бой, изнасилват го и му казват: "Честито! Вече си правил всичко.", както каза на мен последния път,когато се видяхме.
Не ми се обади няколко месеца. През януари ми звънна. Бил депресиран и сама аз съм го била разбирала. Отидох. Направихме го. Беше скучно и безлично. Следващатото ни сексуално виждане беше след около година. Не стига всичко това,а трябваше да пазя всичко в тайна. Все пак аз бях ученичка, той- учител. Не можех да се похваля на приятелка, както го правеха другите момичета. Криех грозната тайна не само от другите, но и от себе си. Но някак си се справях. Не си дадох да ми проличи във външния живот и във взаимоотношенията ми с хората. Сякаш и аз го бях забравила за известно време. Единственото, което се промени, външно, беше вялото ми отношение към мъжете и секса.
Когато го видях след една година, се опитах да му обясня как съм се чувствала. Исках да го отрежа.Изглеждаше изненадан и объркан. Мислеше, че съм дошла, за да спя с него. За момент дори ми се стори, че го съпреживява. Каза ми:
- Съжалявам, че с мен не се е получило. Но не се отказвай от секса, това е едно вълнуващо преживяване..". Каза и нещо, което ме вбеси, идеше ми да го ударя, но не го направих: "Това сигурно са били сълзи от щастие". Мръсно копеле.
Без да се усетя, пак се бяхме награбили. Въпреки всичко изпитвах непреодолимо привличане към него, знаех, че няма да ми хареса. Виждахме се няколко пъти кратък период след тази среща. Вече правехме и орален секс. Не ми хареса нито когато го правеше той, нито когато аз го правех. За мен сексът вече беше обезличен. Защо го правех? Не знам. Исках от него това, което не бях получила. Исках да се повтори онзи първи и последен прекрасен път. Все още го искам, мамка му! Но също така знам, че никога няма да се случи. Пропастта между нас е прекалено голяма, грозното прелива и е изцапало вече всичко. Оралният секс не ме отвращаваше толкова, колкото същинската част. Затова известно време минахме само на него. Не изпитвах удоволствие, когато го правеше. Имаше нещо като оргазъм, но той беше по-скоро насилен, отколкото истински. Фантазирах си за други мъже, докато го правеше. Но не беше достатъчно.
Ако погледна откровено към ситуацията, към себе си, разбирам, че ми се иска да направя това, което е невъзможно - да върна времето назад. Не за да се откажа, а за да се боря за това, което знам, че беше там. Просто не се бях потрудила достатъчно, за да излезе наяве. Сега вече е късно. Но да довърша историята. Беше лятото след 12 клас. Правихме секс, но се притеснихме, че покрай "допълнителните игрички" може да е станала белята. Абсурдно, ако питате мен, но кокто и да е. На следващия ден отидохме на лекар, изпих "хапчето". Тогава ми дойде на акъла защо правя всичко това? Не изпитвах никакво удоволствие, защо по дяволите се излагах на такъв риск? След тази случка имах намерение да го вида за последен път, да му кажа, че е абсурд нещата да продължават. Отидох с ясното намерение да приключа нещата, завинаги. Седнахме на кафе и му обясних. Казах му и ,че за нищо не става в леглото:
-Толкова ли съм зле?
"Да! Как е възможно изобщо да ме питаш. Не е ли очевидно?" си помислих аз. Явно беше доловил мисълта ми и добави:
- Зле съм, ама не чак толкова.
Както винаги, започна да преговаря. Какво да направи, за да ми хареса? Сякаш щях за първи път да му обяснявам какво ми харесваше. Той никога не го правеше (освен онзи пръв път). Както и да е, обясних му, с подробни инструкции. Както може да се предположи, бяхме и нас и... той следваше всички инструкции. Нямаше особено значение. Не му идваше отвътре. Този път, трябваше да призная, не беше... толкова зле, но както винаги празно. Поне не беше свръхунизително. Заминах за Благоевград, бях приета студентка първа година.
Последната ни среща...
Ето тук идва мястото да призная нещо, което не съм казвала на никого. Срам ме е дори пред самата мен. Бях срещнала едно момче. Бях развълнувана, увлечена. Най-накрая имах нещо, което можеше да се нарече "нормално гадже". Първите две седмици бяха прекрасни. Излизания, целувки, прегръдки. Откакто се бяхме награбили първата вечер, не сме се пускали. Харесваха ми целувките му, докосването, божествената му миризма. Не беше парфюм, просто си миришеше така. Беше много нежен. Гушкаше ме, прегръщаше ме, държеше ме за ръка. Най-накрая се почувствах готова за някой нов. Исках го и една вечер го поканих у нас. Директно си го почнах. Не успях да се възбудя, и аз бях малко притеснена, но го исках. Както и да е, целувахмме се, събличахме се дрехите и когато по нас вече нямаше нищо, беше дошъл "критичния момент"... Бум!
-Извинявай, пиле,не мога.
-Защо?
Никога не съм го правил. Много съм притеснен.
Шах и мат. Бях меко казано изненадана. Беше хубаво момче, 3 години по-голям от мен. Не беше първи красавец, но хубав. 190 см, слабичък, сладка муцунка. Свари ме неподготвена. Не знаех как да реагирам. Изобщо. Видях, че е много засрамен и че се чувства изключително некомфортно. Не направих нищо, лежахме известно време така. Дори така усещах неспокойството му. Станахме, облякохме се, предложих му бира, нещо за хапване, пуснах телевизора. Мъчеше се, виждах го. Предложих му да остане през нощта, но той предпочете да си тръгне. Останах много разочарована,не от него, от случката. Тъкмо се бях отправила към нещо нормално и отново срам, неудобство, фрустрация. Не се чувствах готова да му предам този опит. Единственото, което аз имах като опит, беше онзи гаден перверзник, който ме насилваше и унижаваше. Бях объркана. И направих най-тъпото нещо, което съм правила през живота си. А аз съм правила не едно или две. Обадих се на Светослав, за съвет... Как да постъпя в тази ситуация? Обърнах се като към приятел за съвет. Предложе да му направя свирка. Тогава си спомням как той самият беше казал на първо лягане никакви свирки. Така ще те помисли за лесна. Мина ми през ума, докато бяхме с момчето, но той беше толкова притеснен, че и ако така не се беше получило, щеше да бъде още по-унизително. И тогава ми каза:
- Ако искаш, мога да дойда за няколко дена, това не е изневяра. Аз просто ще те подготвя, ще те "нахакам".
Да бе, както ме беше подготвял досега ли?
- Аз те искам, ти искаш ли ме?
Глупачка. Хванах се и този път.  Знаех много добре накъде води това, но бях и...закопняла. Исках...някого. Поканих го.Веднага дойде. След няколко дена беше в Благоевград. Чудно. Винаги се е оплаквал как няма пари, а за мен не се поколеба да изхарчи стотина лева за път и да изприпка. Не вярвам да съм била толкова неустоима. О, кого заблуждавам? Той изпитваше такава сласт, че беше готов на всичко, за да ме изчука. Ако го бях осъзнала по-рано, щях да си изиграя картите много по-добре. Сега, като се замисля, е бил толкова лесен! През цялото време! Трябвало е само малко съобразителност и ловкост от моя страна, за да наглася нещата по моя начин. Тогава ми каза:
- Като си представя как ти е в устата, бих пропътувал и 5000 км!
Браво на мен, няма що! Ще ми се да можех същото за него, но не би! Не бих изминала и 20 м за неговите орални умения.
Дойде късно, към 11-12. Посрещнах го долу на вратата. Той дори ме прегърна. Качихме се горе. Щом видя апартамента, очите му светнаха. Завидя ми и на мен ми хареса. Започнахме почти веднага. Естествено, още в началото успя да развали настроението. Вече правехме здрав секс, когато пръстът му се шмугна в дупето и каза:
- О, Боряно, гъзът ти е готов!
Мина ми през акъла, още преди да дойде. Затова говореше още от самото начало. Бях си го фантазирала. И да си призная, бях любопитна да пробвам. Като е гарга, да е рошава. Знаех, че няма да ми хареса. Нищо не мибеше харесвало с него. Сега поне щях да съм пробвало от всичко и да го махна веднъж завинаги. Както и очаквах - болезнено, унизително. Бяхме в банята, бях се облегнала на ръце. Чаках момента, когато ще свърши, но не издържах и му казах даспре. Спря. Ужасно беше, но какво да кажа,вече бях свикнала. По-скоро ми беше все тая.Така или иначе нямах очакване за нещо хубаво. На другия ден - само орални изпълнения. Настроението ми беше толкова очевидно лошо, че дори той се светна. Казах му, че ме отчайва. Обиди се. Беше си истна. Вече не го издържах. Самото му присъствие ме отчайваше от живота. Едвам дочаках да си тръгне. Когато стигна в Бургас, ми звънна по скайп. Държеше се необичайно добре, разпитваше ме за университета, проявяваше интерес. Фалшиво беше и ме подразни. Каза, че много му харесало в Благоевград. Как ли пък не? Не помня точно какво казах, но отново беше намек за това, че е много зле. Казах му, че съжалявам, че той ми е първият. Опита се да се самопокани пак, но категорично го отрязах. Беше се разтроил. Усетих дори, че се разплака и прекъсна разговора. Бях му смачкала самочувствието. Така му се пада!
Обади ми се след месец, да се пробва пак. Не му се получи. Казах му, че никога при никакви обстоятелства не искам нищо с него. Това беше последния ни разговор. Идеше ми да му кажа: "Не само че няма да спя с теб, не искам да те виждам , да говоря с теб, не искам изобщо да се сещам, че някога сме се познавали. Ти си чудовище и дано Господ ти прости за това, което направи. Извърши най-тежкото престъпление - ограби и отчая едно детство".

Колкото и да ми е трудно да констатирам, ще го направя. Честно пред себе си.
1. Тази история се оказа много по-голяма и травмираща, отколкото съм предполагала
2. Този човек все още обитава съзнанието и тялото ми. Възбужда ме е като фантазия.
3. Съжалявам, че нещата се развиха по този начин. Не беше толкова недостъпен. Ако бях използвала някои женски хитринки, щеше да излезе нещо хубаво. Може би. Сигурно пак нямаше да се получи. Все пак той е един нещастен и деструктивен човек, пътят с него е само надолу.
4. Вината е и в двамата. Но като по-голям, той беше по-отговорен. Той трябваше да каже "не".
5. Не мога да променя миналото, но наистина искам да го преодолея. Искам нормална, любяща връзка с мъж. Искам да си върна сетивата.
6. Написаното тук е опит да изкарам тази отрова от себе си, която възпалява душата ми вече пета година. Споделеният проблем е половин проблем. Нямах сили да разкажа историята на никого лице в лице, но имах сили да я напиша. Съдете ме, ако така считате да редно. Имате право. Проявете разбиране, ако така искате. Имате право. Искам да оставя всичко това зад гърба си Не искам това да е част от настоящетоми, то е в миналата и там трябва да си остане. Това беше горчива чаша и аз я изпих до дъно. Разбрах много свои грешки и недостатъци, породени най-вече от ниското ми самочувствие. Искам това да се промени. Наистина искам!Тази случка сломи много голяма част от вярата ми, трудно е да се изправя, но вече го правя, пишейки това.

Добавете коментар
Политика за коментари в сайта.

От Д-р Споделено

Какво иска той?

 

Spodeleno.com публикува Вашите истории без редакция.

Здравейте на всички!

 Реших и аз да споделя историята си, която много ме мъчи. Значи накратко (ако изобщо може да се каже, че ще е кратко): Към края на 2007г. се запознах с едно момче. Всъщност ние сме от едно село, но не и от един град и аз бях го виждала и преди. Той ме намери по скайп и така след 1сед ходехме. Дойде в моя град да ме види и от тогава започна винаги когато има възможност да идва, но за съжаление връзката от разстояние е много много трудна и се виждахме по 2 пъти в месеца. 

От пощата

Как да се справя с майка ми?

Здравейте

 

Искам да помоля за съвет.

На 44 години съм, омъжена. Живея в един двор с майка си. Преди години я блъсна кола, гледахме я тогава в апартамента ни и когато се пооправи, т.е. вече можеше сама да си ходи, отиде на виличката, където живееше сама. Но след тази случка със съпруга ми решихме да продадем апартамента и да си построим къщичка до майка ми, в един двор. Все пак това лозе е от баба и дядо.

Е,да, но майка ми винаги си е била крива, освен когато е имала нужда от нас. Започна да вика, да крещи по нас, все нещо сме й взели, да се махаме, кълне ни. Районният казва, че това са семейни работи.Крещи по кучетата ни. Не зная към кого да се обърна за помощ?

Заряза ме и се страхувам да продължа!

Аз съм момиче на 15 години и още не мога да се съвзема след големия шок след гаджето ми! Преди 3 дни скъсах с любимия си и още не мога да се съвзема! Обикновено след 1 до максимум 2 часа съм вече добре, но след него просто ми остана голям белег! Не мога да продължа, снощи се събудих в болница, защото се бях нагълтала с хапчета заради него, само защото го обичам и не мога без него!

Прочети още …

Нашите баби и дядовци просят храна

Здравейте,

Преди няколко дни ми се случи нещо много тъжно, което ме разтърси и бих искал да го споделя с Вас и читателите на сайта. Иска ми се всички да се замислим в какви времена живеем, макар, че ние сме тези, които определяме времената и нравите си.

Прочети още …