Здравейте,

Преди няколко дни ми се случи нещо много тъжно, което ме разтърси и бих искал да го споделя с Вас и читателите на сайта. Иска ми се всички да се замислим в какви времена живеем, макар, че ние сме тези, които определяме времената и нравите си.

Здравейте

Искам да помоля за съвет.

На 44 години съм, омъжена. Живея в един двор с майка си. Преди години я блъсна кола, гледахме я тогава в апартамента ни и когато се пооправи, т.е. вече можеше сама да си ходи, отиде на виличката, където живееше сама. Но след тази случка със съпруга ми решихме да продадем апартамента и да си построим къщичка до майка ми, в един двор. Все пак това лозе е от баба и дядо.

Е,да, но майка ми винаги си е била крива, освен когато е имала нужда от нас. Започна да вика, да крещи по нас, все нещо сме й взели, да се махаме, кълне ни. Районният казва, че това са семейни работи.Крещи по кучетата ни. Не зная към кого да се обърна за помощ?

Spodeleno.com публикува Вашите истории без редакция.

Моля всички читатели, да имат нужното търпение и да прочетат изповедта ми до край. За мен това е от голямо значение. Благодаря ви!

Пиша тези редове с едничката надежда, да открия спасението, облекчението в душата си. Да бъда разбран и може би да получа някаква реална помощ, ако все още има останали истински хора в тази страна.

Историята ми е дълга и мъчителна, но ще се постарая да бъда колкото се може по кратък.

Животът ми е много трагичен. Просто душата ме боли.Имам нужда просто да споделя това което ми тежи, защото ако не го изкажа някакси, просто ще се побъркам!
Младо момче съм на 23 години, живея във Варненски окръг.Животът ми е много гаден и трагичен още от самото ми появяване на този жесток и мрачен свят.
Родителите ми са разведени, преди години баща ми (понеже е пълен идиот) и ме пребиваше ей така жестоко и без никаква причина, понеже той е човек който иска, всичко да става както той каже.. има някакви странни разбирания за всичко. И така налагаше насилие над мен, посягаше и на майка ми, всичко беше някакъв ад просто. След години оставане и прибиране, най-сетне преди 3-4 години майка ми се реши да го остави и се разведе с него. Но проблемите не спират до тук. През годините докато аз растях бях някакъв много плашлив и затворен, адски депресиран човек, в училище нямах нито един приятел. Момичетата не ме поглеждаха, всеки ме унижаваше и мачкаше, а бях ученолюбиво момче, учех, не бях отличник но получавах сравнително хубави оценки. Та така прибирах се в къщи като пребит, чувствах се премазан, тръшках се като безжизнен на леглото и се питах "защо господи боже аз живея?"