Полезно
A+ A A-

Вашите истории

Сега какво?

Аз искам да споделя с вас объркания си живот,знам,че ще отнеса много критики,но все пак...

Така,в момента имам връзка с момче от около 2 месеца и половина,с което сме ог един град,но той живее в чужбина,За всичкото време от как съм с него заедно сме били 2 седмици в България,след това той замина и се чуваме по скайп.Той искаше да ходя да работя и да живея с него,но му казах,че искам да остана в България и да работя тук,след което той се разсърди.Казах му,че мога да му отида само на гости за известно време,но вече много силно се разколебах,все пак не го познавам толкова добре,майка ми ми каза да съм по-внимателна и да не бъда толкова наивна,но той започва да ми дава зор и да ме притиска да ми праща билет по-скоро,да му казвам точна дата и т н.Другото което е аз имам намерение да кандидатствам тази година отново,защото специалността,в която бях тази година не е за мене-не ми е интересна и ми е доста трудно...Искам да си намеря и работа,защото съм на 20 и искам да се почувствам малко независима от нашите и самостоятелна поне до някъде...

А той още на втория ден ми говореше за сватби,даже ме питаше дали искам да се сгодим преди да замине добре че не се съгласих...Сега си е наумил,че иска да си идва в България да записваме едно и също в един университет и прави намеци пак за съвместно съжителство,въпреки че му казах,че ми е рано за нещо такова и не съм готова.От както замина края на февруари не бях излизала никъде почти и на Великден една приятелка ми се обади да празнуваме заедно той започна да прави някакви гадни намеци,не му беше приятно че съм излезнала държеше се гадно по телефона...а аз толкова време не бях излизала всеки ден с него на компа...Даже и моите приятелки се учудиха,че реагира така...и напоследък е много досаден...Писна ми от това Обичам те на всяка втора дума,налага ми се много..За приятел е чудесен човек,не мога да кажа лошо за него доста е страдал но не съм готова за това не съм искам да живея да си оправя мислите и живота а той е на 24 все пак може да се каже че се е надивял..Затова ви моля за съвет!!

Най-голямата глупост в живота ми..

На 22 години съм. Омъжена.На нова година разбрах,че братът на мъжа ми много ми харесва.Чувствам се като боклук! Мечтая за него,изпитвам такава страст.. Искам това да спре, но лошото е, че май е взаимно, винаги когато успея да се абстрахирам от тази нелепа ситуация, той прави нещо - усмихва ми се, всеки ден идва до вкъщи под какви ли не предтекстове...

Имам дете,искам да забравя,искам да си живея нормално с мъжът за когото се омъжих и се чудя защо ми се случи това.

Моля ви,не ме съдете прекалено строго утре може да се случи и на вас или на някои ваш близък,писах за да получа съвет как това да приключи,как да спра да го искам?!

Тук и сега живея в голяма лъжа !!!

Здравейте на всички потребители на този сайт :) Бих искала да споделя последните 3 години от своя живот и бих ви помолила за съвет-как да постъпя най-добре?Аз съм на 25 год. и живея с годеника си-35год.Историята започва през пролетта на 2008г,когато се запознах с полувинката си,всичко беше нормално в началото-много влюбени,весели,правехме нещата винаги заедно-сгодихме се само след 2 месеца от запознаването.Мина известно време и той,както всички мъже започна да показва кой е с водещата роля в къщи-нормалнити неща да чака да му сервират и отсервират все едно е на ресторант,никога не прави опит поне мъничко да ми помогне в къщи,макар че аз работя,но работата ми е такава,че може и 2 ,може и 10 часа на ден.Той обаче работи само в чужбина и макар в къщи да е свободен предпочита да се излежава,да пие воката или уискито и да гледа футбол или свободни боеве,не че и аз не обичам спорта,но все шетам около него.Рядко,когато излезем някъде преди да се напие се държи добре,но препие ли все си намира за нещо да се заяде,даже веднъж ми удари шамар.Тогава в 3 часа си събрах багажа и си тръгнах,а той след мен-прегръща ме ,целува ме,извиняваше ми се постоянно,оправдаваше се с алкохола и прочие,колкото и да го обичах му казах край,аз съм силна жена и не ми е приятно да ме унижава по този начин,но винаги има едно но :( Простих му след два дни и се върнах при него.Известно време беше тихо и кротко-даже след работа,когато се прибирах се беше помъчил да направи вечеря на няколко пъти,аз пак си миех чиниите,но пък имах за хапване.Така бе през първите две години,но сега отново се отприщи някаква агресиа в него.Разбира се за това аз също имам вина-манжата не е станала или бавно се оправям за да отидем някъде,но върха на глупостта беше,че искаше да му готвя в 23ч. вечерта след работа и а отказах естествено-изрично го потърсих,за да го попитам да купя нещо готово,той не пожела.Последва удър с юмрук в стената,защото знае че удари ли ме втори път ще ми види гърба.Сега е на работа в чужбина,аз пък си гледам своята тук-в БГ.Никога не съм му изневерявяла и не бих изневерила,макар че и секса куца в отношениата ни,но не само той е виновен,знам ли?Аз винаги съм била открития човек във връзката ни-казвам му всичко директно в очите,не обиждам,но мен доста ме обижда,все има претенции към мен-опитва се да ме дресира.В крайна сметка с подобно държане човека от среща истива и става безразличен, но и измъчен.Правих опит да му намекна,че не желая да бъда с него,но от страх че ще ми направи нещо не мога да го напусна.Дайте ми съвет какво и как да го направя,зная че той ме обича по негов си начин,но аз-не.Бих била много добра приятелка и опора за него, но не и любяща жена.Благодаря ви предварително,това е моятя скучна действителност,но още съм млада и бих направила почти всичко,за да я променя.

Невъзможна любов

Здравейте,

Не знам дали ще  публикувате  историята  ми, но  искам от вас  помощ и съвет.

Първо  ме е  срам, защото не съм в първа младост, а на цели 40  години, женена с 2 деца. Със съпруга ми живеем що годе добре, но  преди няколко  дена  ми се  случи нещо, което  не  ми  дава мира  и покой,  нещо, което  не съм изпитвала досега. Срещах невероятен мъж  на  моите  години, искрата пламна от първата  секунда, първия поглед, след  което  той  дойде  при  мен,  запознахме  се  и прекарахме  два часа  невероятно. Беше  мил, нежен, внимателен... и оттам започна ада.

Защо е такава с мен?

Здравейте!

Искам да разкажа своята история, която ме побърква вече месец. Ходя с едно момиче от три години, но не вървеше някак си, има някакво психично заболяване и когато я прихванат кризите постояно казва, че вече не ме обича, няма чувства към мен. Когато е добре през повечето време е богиня, обича ме неистово, просто е съвършенна, но след поредната криза и каране, аз за пореден път си събирах багажа и си тръгвах и оставях всичко, което съм купувал за нейния апартамент, а то е всичко, когато отидох у тях, нямаше почти нищо. Тя имаше една много добра приятелка, с която не съм имал много приказка, те заедно си излизаха и така до преди месец, когато нейната приятелка разбра, че ние се разделяме, ме покани тайно от бившата ми да живея у тях.

Подкатегории